Хвърляне на нож, доста е глупаво, но от обща култура трябва да се знае. Ножа трябва да е симетричен, балансиран, с остър връх и най-важното - да е от яка еластична стомана, което е много трудно за намиране. Да видим кое му е интересното на хвърлянето на нож. Като цяло е лесно ако се нагласиш на 3 метра и държиш ножа както ти е удобно. Лошото е, че за практически нужди ножа трябва да се хвърля от повечко метри и от неудобен хват.

Първа стъпка е хвърляне без превъртане на ножа. Държи се за дръжката и се хвърля по протежение на ръката с острието напред. разстояние метър-два е добро. Разчита се на сила и точност. Упражнението е добро за развиване усет към ножа, координация и точност.

Втора стъпка в обучението е хвърляне от удобен хват с минимален брой превъртания. Най-удобно е с едно на 180%, държи се за острието и то трябва да се забие по най-прекия път в целта. Превъртанията служат за да придадат допълнителна скорост на забиващия се край и да стабилизират полета. Не е маловажно, че е по-лесно да се хвърли със завъртане.

Трета стъпка. Пак от удобна поза, но сега държим ножа за дръжката и го хвърляме с едно или две пълни превъртания, като опитваме да хвърляме с пълна сила. важно е да се тренира хвърлянето със сила, защото механиката и изпълнението му създават доста различни двигателни навици в сравнение с елегантното леко хвърляне целящо само улучване. Добро упражнение е хвърлянето на много тъп нож, при това положение щем не щем трябва да хвърлим силно за да се забие.

Последна стъпка е хвърлянето от практически позиции, най-популярна е от положение ръката отпусната покрай тялото, ножа се държи за дръжката, а острието лежи на китката по посока лакътя. Ножа не трябва да се вижда от противника, ако и не подозира за него е най-добре. Хвърлянето става без подготвителни движения. Лакътя повежда за да се създаде камшично движение, тогава предмишницата се изхвърля напред и рязкото завъртане на китката при самото хвърляне създават доста добра начална скорост при това наподобяващо удар с камшик движение на ръката.

Всичко посочено по горе се научава за половин час и идва същнинската част - практиката която продължава поне хиляда часа за да се добие поне сносна техника. Практиката при хвърлянето на нож е 99,99% от обучението, за разлика от повечето други умения, тук теорията почти не означава нищо.

Гореизложеното е само най-обща информация за добиване на бегла представа. В по-нататъшни постинги ще разясним повече подробности и аспекти на хвърлянето на нож.